Завръщането на Лоте Михайлова

Срамежливата интимност

Творчеството ѝ притежава силата да вижда  обикновените  неща по необикновен начин. Във фотографиите си тя демонстрира женската чувствителност към човешката намеса в природата и върви по следите, които оставяме в заобикалящия ни свят. Произведенията ѝ сякаш съдържат едно мъдро обобщение за света извън националните граници – и в това е тяхната най-голяма мощ.

Родена  е през ноември 1925 в семейството на германец и българка. Завършва гимназия в България,  остава да живее и работи тук, започвайки като фотограф във фотоотдела на Столична община. През това време завършва курсове по филмова и фото техника, както и по научна фотография в Българска кинематография.

Работи като фотограф в Българска кинематография и в Студия за игрални филми  Бояна, заснемайки създаването на 20 игрални филма. Била е фотограф и фоторедактор на редакция  Художествена фотография в отдел Интерфото на Агенция София Прес.

Нейната фотография Акт във Втората Национална изложба по художествена фотография през 1963  е повод за сблъсък между новатори и консервативно настроеното жури. Първоначално работата е отхвърлена като аморална и упадъчна и това взривява участниците. Снимката Акт не само бе допусната, но и бе наградена със златен медал,  пише свидетелят на събитието Петър Боев, автор на книгата Фотографското изкуство в България.

Творчеството ѝ е отличено с 44 награди от национални и международни фотоизложби. На Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964  получава Голямата награда за филмова фотография и Първа награда за филмова рекламна фотография.

В края на 90-те години се установява в Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014.