НЕБЕСНА ГЛЕДНА ТОЧКА съдържа стихотворения, които съм писал през ХХІ век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат – жив си. Не те ли четат, не те ли помнят – и да са жив, мъртъв си.

Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта.
А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална галактика, забутана сред гъмжилото от милиарди галактики в черната утроба на Вселената?
Забелязва ли ни някой отгоре?

Тази книга е пълна с много други въпроси, каквито хората, затънали в блатото на
битието, предпочитат да не си задават. И може би са прави. Затова:

Не четете тази книга – ще ви натъжи.

Истините не са вкусни – яжте весели лъжи!

Стефан Цанев

***

КОЛКО МЪРТЪВЦИ СЕ РАЗХОЖДАТ ИЗ МОЯТА ПАМЕТ!

Има реална страна, в която ние живеем, ходим.
Има, казват, задгробна страна, където живеели мъртвите.
А в моята памет живеят и живи, и мъртви с еднакви права.
Срещат се, ръкуват се, разговарят и спорят, целуват се, бият се –
жив със мъртъв, мъртъв със мъртъв, жив със жив.
И аз се ръкувам и разговарям със всичките – и няма разлика.
И в това е надеждата: че смъртта е само праг към нечия памет,
където и аз ще имам със живите еднакви права.