Точният прякор е повече от име.
Той е самоличност, въздадена от съдбата!
Човек живее с прякора и с него си отива.
Но той остава и понякога дори дава
фамилно име на дълголетен род.

Божидар Манов е кинокритик, журналист, професор, доктор на науките (изкуствознание). Автор на стотици критически и теоретични статии в български и чуждестранни издания. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици) в периода 2001-2005. Член на Европейската филмова академия. Председател  и член на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Солун, Истанбул, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Валядолид, Палм Спрингс, Висбаден, Техеран, Гьотеборг и други.

Автор е на девет книги за кино и преводач на шест романа. Хора с прякори е втората му белетристична книга след Неизмислено човече, 2004.

Почетен гражданин на София.

 Наистина, пределно тъжни са тези разкази. Но, странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява над безнадежността. Делничното битие на хората тече с техните наивни и просторечни думи. А всъщност героите са със сложни характери, но не намират спасение от своята трудна и дори самоубийствена участ. А ние, читателите, сякаш за пореден път в българската литература чуваме съчувствените думи на класика: Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!